Чорапи, стил, сюрреализъм! Как Ман Рей промени модната индустрия
Ман Рей - майсторът на пробната и фешън снимка, бил също по този начин художник, режисьор, стихотворец, есеист, мъдрец и водач на американския модернизъм. Известен с документирането на културния хайлайф, живеещ във Франция, Ман Рей прекарал огромна част от времето си в битка с формалните ограничавания на образните изкуства.
Животът и изкуството на Рей постоянно са били провокативни, ангажиращи и предизвикателни.
Първата фешън фотосесия на Ман Рей била цялостна злополука. През 1922 година художникът преди малко бил дошъл в Париж от Ню Йорк с един куфар, 100 $ и единствената цел да се трансформира в един от ярките млади гении на дадаизма дружно с Дюшан и Андре Бретон.
Man Ray
Reflexions, 1934
— stjohnsphoto (@stjohnsphoto)
През Дюшан Ман Рей се запознал с някои от най-вълнуващите художници и писатели в Париж. Въпреки че първоначално не говорел нито дума френски, той бил добре пристигнал в тази група и станал неин всекидневен фотограф. Сред многото му модели от този интервал били Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей, Салвадор Дали, Гертюд Щайн, Джеймс Джойс и известната изпълнителка Кики от Монпарнас. В продължение на шест години Кики била негов постоянният модел, муза и държанка.
Black and White
Man Ray
— Anne Mortier (@AnneMortier1)
Сред най-известните негови фотоси от това време са многото на Кики. Тези снимки често използвали очертанията на тялото ѝ, с цел да показват други обекти. Интересът на Ман Рей към минимализма и абстракцията се пренесла в опитите му с това, което той нарекъл „ рейографии “. „ Рейографията “ представлява поставяне на тримерен обект или серия от обекти върху лист фотографска хартия и излагането ѝ на светлина. Тези изображения лирично и импресионистично показват предмети като въжета, електрически крушки и щифтове. Много художници реагирали положително на дръзката композиция от минимализъм, случайност и парадокс на Ман Рей и през 1922 година той разгласил първата си книга с тях, озаглавена The Delightful Fields.
Man Ray, Rayograph, 1922
— MoMA: Photographs (Bot) (@moma_photos)
Той се занимавал с снимка от няколко години, само че основно правел портрети и не постоянно с възторг. По-късно споделил, че „ фотографията не е изкуство “ и че ще снима единствено неща, които не може да нарисува. Все отново той нямал пари, тъй че когато Пол Поаре, френският дизайнер, който извадил дамите от корсетите и ги облякъл в панталони, го наел той се съгласил. Тогава илюстрациите били желани измежду стилните къщи когато представяли сбирките си, само че Поаре търсел нещо малко по-различно, което мислел, че ще откри в Ман Рей. Само дето американецът се появил в салона без никаква визия какво прави. Светлините не били вярно настроени и се получил проблем с електричеството на снимачната площадка. Поаре не харесал фотосите и отказал да заплати.
Тези фотоси, измежду ранните произведения на фотографа, разказани в миналото като „ ужасяващо банални “ от френския критик Ален Саяг, в никакъв случай не видели бял свят. Но се трансформирали в преломен миг за Ман Рей.
Lee Miller
by
Man Ray
1930
— Stefano Pesce (@stefano_pesce)
Ман Рей траял да прави портрети на висшето парижко общество и да снима за фешън списания и разнообразни козметични марки, като в същото време си играел с разнообразни фотографски способи като соларизация (излагане на отчасти проявена фотография на светлина, с цел да се сътвори мрачен контур) и двойна експозиция. Както наподобява имало двама Ман Рей. Единият - знаменит сюрреалист, който трансформирал банални предмети в творби на изкуството и втори - плодороден фешън фотограф, който се откъснал от безпокойството си от промишлеността, с цел да сътвори набор от творби, които в последна сметка съставляват повече от цялата му не фешън работа. Освен това му спечелила хубава къща в Холивуд. Без едното, наподобява, не би го имало другото.
Photography by Man Ray
— Murat Ünal (@pskdanmuratunal)
Роден като Емануел Радницки във Филаделфия през 1890 година (сменя името си като тийнейджър), родителите му са съветски имигранти с опит в модата. Майка му и татко му били шивачи. Ман Рей в никакъв случай не е цитирал категорично, че този факт е имал някакво въздействие върху кариерата му, само че също по този начин, „ в случай че той беше наследник на месар, може би щеше да развие интерес към ножове, висящи от тавана “, споделят критици.
Забележително е какъв брой доста дизайнери са заимствали от Coat Stand, първото голо тяло на Ман Рей, от 1920 година Ефектът trompe l'oeil, е фамозен от една снимка на Ман Рей, на която се вижда облик на жена зад стойка за палта, облечена единствено в черни чорапи. Кадърът е възпроизвеждан във времето и още веднъж напълно неотдавна през 2022 година, както се вижда в рокля на Loewe с чифт балони, покриващи гърдите на модела.
20. Elsa Schiaparelli’s “Trompe l’oeil leather gloves ” from the FW HC 1936 collection inspired from Man Ray’s 1935 photography entitled “Hands Painted by Picasso ”
— Gabriela (@blondiejpg)
Същинската фешън работа на Ман Рей е разграничена сред две десетилетия и две списания - Vogue и Harper’s Bazaar. През 1924 година той подписал шестгодишен контракт за концертно снимане за Vogue. Смяната на личния състав във списанието обаче предиздвикало Ман Рей да приключи работата с тях през 1930 година, преди да подпише контракт с по-авангардния Harper’s Bazaar през 1934 година Кармел Сноу, неговият редактор, насърчил техниките на фотографа – точно там той бил поощрен да употребява соларизацията като стандарт.
a campaign for Schiaparelli where they use Man Ray’s photography as inspiration
— Gabriela (@blondiejpg)
„ Не постоянно е явно какво е фешън снимка и какво не “, споделя Кокс за работата на Ман Рей. Кой различен би се сетил да залепи стъклени мъниста върху лицето на жена (Les Larmes, 1932) и да ги употребява, с цел да продава серпантина Cosmecil? Неговият фамозен кадър на Пеги Гугенхайм в рокля на Poiret, с тил към камерата и сдържано обърната към обектива - изглеждало като фешън кадър, само че в действителност бил просто портрет. Друга фотография демонстрира модел, облечен в златна рокля от Madeleine Vionnet. Момичето е легнало в ръчна количка, подплатена с розов сатен. Изглеждало като халюцинационен кадър, само че в действителност се появил в Harper’s Bazaar през 1937 година Вместо да отвлича вниманието от роклята, ъгълът някак си я кара да изпъкне. „ Контрастът сред блясъка и практичното е толкоз вълнуващ, че можете да разберете за какво този тип фрагменти са се озовавали в списанията “, споделя Кокс.
Man Ray
Животът и изкуството на Рей постоянно са били провокативни, ангажиращи и предизвикателни.
Първата фешън фотосесия на Ман Рей била цялостна злополука. През 1922 година художникът преди малко бил дошъл в Париж от Ню Йорк с един куфар, 100 $ и единствената цел да се трансформира в един от ярките млади гении на дадаизма дружно с Дюшан и Андре Бретон.
Man Ray
Reflexions, 1934
— stjohnsphoto (@stjohnsphoto)
През Дюшан Ман Рей се запознал с някои от най-вълнуващите художници и писатели в Париж. Въпреки че първоначално не говорел нито дума френски, той бил добре пристигнал в тази група и станал неин всекидневен фотограф. Сред многото му модели от този интервал били Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей, Салвадор Дали, Гертюд Щайн, Джеймс Джойс и известната изпълнителка Кики от Монпарнас. В продължение на шест години Кики била негов постоянният модел, муза и държанка.
Black and White
Man Ray
— Anne Mortier (@AnneMortier1)
Сред най-известните негови фотоси от това време са многото на Кики. Тези снимки често използвали очертанията на тялото ѝ, с цел да показват други обекти. Интересът на Ман Рей към минимализма и абстракцията се пренесла в опитите му с това, което той нарекъл „ рейографии “. „ Рейографията “ представлява поставяне на тримерен обект или серия от обекти върху лист фотографска хартия и излагането ѝ на светлина. Тези изображения лирично и импресионистично показват предмети като въжета, електрически крушки и щифтове. Много художници реагирали положително на дръзката композиция от минимализъм, случайност и парадокс на Ман Рей и през 1922 година той разгласил първата си книга с тях, озаглавена The Delightful Fields.
Man Ray, Rayograph, 1922
— MoMA: Photographs (Bot) (@moma_photos)
Той се занимавал с снимка от няколко години, само че основно правел портрети и не постоянно с възторг. По-късно споделил, че „ фотографията не е изкуство “ и че ще снима единствено неща, които не може да нарисува. Все отново той нямал пари, тъй че когато Пол Поаре, френският дизайнер, който извадил дамите от корсетите и ги облякъл в панталони, го наел той се съгласил. Тогава илюстрациите били желани измежду стилните къщи когато представяли сбирките си, само че Поаре търсел нещо малко по-различно, което мислел, че ще откри в Ман Рей. Само дето американецът се появил в салона без никаква визия какво прави. Светлините не били вярно настроени и се получил проблем с електричеството на снимачната площадка. Поаре не харесал фотосите и отказал да заплати.
Тези фотоси, измежду ранните произведения на фотографа, разказани в миналото като „ ужасяващо банални “ от френския критик Ален Саяг, в никакъв случай не видели бял свят. Но се трансформирали в преломен миг за Ман Рей.
Lee Miller
by
Man Ray
1930
— Stefano Pesce (@stefano_pesce)
Ман Рей траял да прави портрети на висшето парижко общество и да снима за фешън списания и разнообразни козметични марки, като в същото време си играел с разнообразни фотографски способи като соларизация (излагане на отчасти проявена фотография на светлина, с цел да се сътвори мрачен контур) и двойна експозиция. Както наподобява имало двама Ман Рей. Единият - знаменит сюрреалист, който трансформирал банални предмети в творби на изкуството и втори - плодороден фешън фотограф, който се откъснал от безпокойството си от промишлеността, с цел да сътвори набор от творби, които в последна сметка съставляват повече от цялата му не фешън работа. Освен това му спечелила хубава къща в Холивуд. Без едното, наподобява, не би го имало другото.
Photography by Man Ray
— Murat Ünal (@pskdanmuratunal)
Роден като Емануел Радницки във Филаделфия през 1890 година (сменя името си като тийнейджър), родителите му са съветски имигранти с опит в модата. Майка му и татко му били шивачи. Ман Рей в никакъв случай не е цитирал категорично, че този факт е имал някакво въздействие върху кариерата му, само че също по този начин, „ в случай че той беше наследник на месар, може би щеше да развие интерес към ножове, висящи от тавана “, споделят критици.
Забележително е какъв брой доста дизайнери са заимствали от Coat Stand, първото голо тяло на Ман Рей, от 1920 година Ефектът trompe l'oeil, е фамозен от една снимка на Ман Рей, на която се вижда облик на жена зад стойка за палта, облечена единствено в черни чорапи. Кадърът е възпроизвеждан във времето и още веднъж напълно неотдавна през 2022 година, както се вижда в рокля на Loewe с чифт балони, покриващи гърдите на модела.
20. Elsa Schiaparelli’s “Trompe l’oeil leather gloves ” from the FW HC 1936 collection inspired from Man Ray’s 1935 photography entitled “Hands Painted by Picasso ”
— Gabriela (@blondiejpg)
Същинската фешън работа на Ман Рей е разграничена сред две десетилетия и две списания - Vogue и Harper’s Bazaar. През 1924 година той подписал шестгодишен контракт за концертно снимане за Vogue. Смяната на личния състав във списанието обаче предиздвикало Ман Рей да приключи работата с тях през 1930 година, преди да подпише контракт с по-авангардния Harper’s Bazaar през 1934 година Кармел Сноу, неговият редактор, насърчил техниките на фотографа – точно там той бил поощрен да употребява соларизацията като стандарт.
a campaign for Schiaparelli where they use Man Ray’s photography as inspiration
— Gabriela (@blondiejpg)
„ Не постоянно е явно какво е фешън снимка и какво не “, споделя Кокс за работата на Ман Рей. Кой различен би се сетил да залепи стъклени мъниста върху лицето на жена (Les Larmes, 1932) и да ги употребява, с цел да продава серпантина Cosmecil? Неговият фамозен кадър на Пеги Гугенхайм в рокля на Poiret, с тил към камерата и сдържано обърната към обектива - изглеждало като фешън кадър, само че в действителност бил просто портрет. Друга фотография демонстрира модел, облечен в златна рокля от Madeleine Vionnet. Момичето е легнало в ръчна количка, подплатена с розов сатен. Изглеждало като халюцинационен кадър, само че в действителност се появил в Harper’s Bazaar през 1937 година Вместо да отвлича вниманието от роклята, ъгълът някак си я кара да изпъкне. „ Контрастът сред блясъка и практичното е толкоз вълнуващ, че можете да разберете за какво този тип фрагменти са се озовавали в списанията “, споделя Кокс.
Man Ray
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ